сряда, 28 октомври 2009 г.

“Наредба за изграждане на зелената система” или “Наредба против зелените покриви”?

Приетата в края на 2007г. от Столичния Общински Съвет “Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община” твърде бегло засяга въпроса за озеленяването на тераси, покриви и над подземни сгради и съоръжения, както и начина на включването им към общата озеленена площ на даден имот. В т. 5 ал. 3 е казано, че „в устройствени зони с плътност на застрояване над 60% озеленените площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения се включват в общата озеленена площ на имота ако според конструктивния проект и проекта за вертикално планиране е осигурен почвен пласт повече от 0,6 м. При по-малък почвен слой (но не по-малко от 0,3 м) площта им се умножава с коефициент 0,8.

Проблемите са:
- само в централните градски райони (устройствени зони с плътност на застрояване над 60%) се разрешава включване на покривното озеленяване в общата озеленена площ на имота;
- фиксирана е дебелина от 0,6 м без да е указан вида растителност;
- не е ясно по какви причини е приет коефициент 0,8 при почвен слой 0,60-0,30 м;
- никъде в наредбата не се споменава за видовете озеленяване – екстензивно и интензивно;
- не е разрешено включване на вертикално озеленяване (по фасадите) в общата озеленена площ на имота.

Изискванията в текста на наредбата са твърде високи, практически ненужни и:
- оскъпяват строителството;
- увеличават много натоварването на конструкцията, което в силно земетръсната зона на гр. София налага допълнителни мерки за конструктивно усилване на сградите, което допълнително утежнява строителството;
- са предпоставка за измами и корупция, включително т.н. временно залесяване и премахването му след акт. 16;
- като цяло отблъскват инвеститорите от този тип озеленяване.

За съжаление в момента няма Евронорми EN, касаещи въпроса.
Единствените признати в повечето Европейски страни като Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Дания и др. са т.н. „Указания за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви” (Richtlinie fur die Planung, Ausfuhrung und Pflege von Dachbegrunungen) на немския ландшафтен институт Forschungsgesellschaft Landschaftsentwicklung Landschaftssbau e.V. (FLL). Указанията (нормите) на FLL резултат от дългогодишни изследвания и са съгласно 16 стандарта DIN, повечето от които са вече и Евронорми EN, 8 строителни процедури, 29 указания за изпълнение на строителни работи и 6 немски строителни договорни условия и задължения.
Според FLL пластовете на „зеления покрив” се определят в зависимост от местоположението на покрива, наклона му, вида дренажен композит, ветровото натоварване и други.
Зеления покрив според FLL включва вегетативен слой от почва (субстрат) с определена дебелина, започваща от 6 см (при екстензивно озеленяване) и от 15 см (при интензивно озеленяване), филтърен слой, дрениращ слой, защитен слой, разделителен слой, противокоренов слой или комбинация от няколко слоя в специален дренажен композит (геотекстил – дренажна мембрана – геотекстил или фолио) с малка дебелина (6-25мм) и с определен дренажен и водозадържащ капацитет.
Теглото на модерния зелен покрив, включително озеленяване (седуми), субстрат (почва), специален дренажен композит и противокоренова хидроизолация започва от 95 кг./кв.м., докато само 60-те см (от горецитираната наредба) водонапит почвен пласт с плътност 1500 кг./куб.м. тежат 900 кг./кв.м.
При замяна на почвата със специален водозадържащ слой от каменна вата се постига натоварване от само 50 кг./кв.м., което позволява изпълнение на зелен покрив върху скатен покрив или дървена конструкция, нещо немислимо дори при „само” 30 см почвен слой.

Предимства на зеления покрив:
- чист въздух;
- допълнителна топлоизолация;
- допълнителна шумоизолация;
- допълнителна защита на хидроизолацията;
- воден резервоар;
- по-бързо връщане на дъждовната вода в атмосферата при изпарението й от покрива, вместо влизането й във водоотвеждащата или канализационната система на града;
- улеснява работата на водоотвеждащата система на сградата при силен и кратък дъжд като задържа до 40 литра вода на кв.м.;
- предотвратява преливане на вода извън улуци и воронки;
- подобрява условията на обитаване на птиците, които при наличие на високи сгради биха кацнали в градината на покрива, където да намерят храна и влага;
- максимална близост и непосредствен контакт с природата (на зелената терасата);
- социален фактор като място за почивка и срещи на живущите/работещите в сградата;
- намаляват температурата в помещения над покрива (в близки съседни сгради) поради липса на отразяване на слънчевите лъчи;
- бърз и лесен начин за „украсяване” на незаконните бетонни гаражни клетки;
- атрактивен за живущите и работещите в съседство;
- атрактивен за инвеститорите.

Според проведената през тази година в София международна конференция Green Keys с партньорството на Столична община трите най-важни фактора в историческото, съвременното и бъдещото развитие на урбанизираните територии са ръста на населението, промените в климата и технологичното развитие.
Ръста на населението (особено в големите градове) води до максимално използване на всяко свободно пространство в града.
Затоплянето на климата ще доведе до намаляване на облачността и относителната влажност с 3-9% до 2080г., което ще доведе до увеличаване на изпаренията и намаляване на влагата в почвата, докато честотата на екстремните валежи ще се увеличи. Температурата в градовете е много по-висока от температурата в парковете или горите в съседство.
„Живите” покриви и зелените фасади са лесно решение, което може да бъде вградено в сградите с цел намаляване на топлината и повъхностното оттичане при проливен дъжд и увеличение на биоразнообразието, като по този начин ще се повиши важността на ландшафта на урбанизираните територии.
Технологичното развитие в комбинация с нарастващите цени на енергията ни задължават да се стимулира изграждане на пасивни къщи, щадящи околната среда и използващи максимално дъждовната вода и слънчевите лъчи като екологичен енергиен източник. В тази връзка извън наредбата може да се помисли и за задължително въвеждане в новите сгради на минимален брой слънчеви батерии за електроенергия или топла вода, така както бе въведено изграждане на минимален брой паркоместа в сградите преди години.

Всичко това води до основния извод - трябва да се стимулира озеленяване на всяко пространство, в частност покривите, а не да се усложнява и утежнява.
Зелените покриви трябва да станат приоритет, а не последна възможност за вместване в зададените от визата за проектиране параметри.

В тази връзка са следните предложения за промени в горепосочената наредба:
1. Да се намали минималната дебелина на почвения пласт на 6 см за седуми, 15 см за трева и ниски храсти, 20 см за храсти и 35 см за високи храсти.
2. Да се разреши включване на озеленени площи върху тераси, покривни градини и над подземни сгради и съоръжения в общата озеленена площ на имота и извън централните градски райони (устройствени зони с плътност на застрояване под 60%).
3. Да се въведе възможността за вертикално озеленяване по фасадите, площта на което да се включи в общата озеленена площ с определен коефициент (0,4-0,6).
4. До приемане на промени в наредбата да бъде допускано от Дирекция „Зелени системи” (съответно главните архитекти на райони) и озеленяване с под 30 см дълбочина на земния пласт. Гаранция за постоянство и дълготрайността на озеленяването е Закона за устройство и застрояване на Столична община:
- ал. 6 на член 19 от „в срок 5 години от завършване и приемане на строителството общинските органи по озеленяване извършват проверки по изпълнението на задълженията на собствениците, свързани с озеленяване и залесяване”;
- ал. 2 на член 21, според която „за нарушение или неизпълнение на задълженията по чл. 19, ал. 6 физическите лица се наказват с глоба в размер от 10 000 до 50 000 лв.”;
- ал. 4 на член 21, според която „за нарушения по ал. 1 - 3, извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.”.
5. Да се въведат термините „екстензивно” и „интензивно” озеленяване и дори по-подробни понятия като „седум”, ”трева”, „храсти” и т.н.
6. При необходимост от още по-прецизни указания за видовете растителност, дебелината на земния пласт и дренажния капацитет на целия „пакет” – да се допусне прилагането на „Указания за проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени покриви” на FLL.
7. В бъдещи ремонтни дейности на покриви на общински училища, болници и др. да се въведе задължителен минимален процент покривно озеленяване, особено на ниски сгради, чиито покриви се виждат от съседните по-високи сгради.

Предложените промени са коментирани и със Съюза на ландшафтните архитекти и с Българската асоциация за изолации в България (БАИС).


Какви са целите на сдружението Информационна група Пасивни сгради България?

Искаме да популяризираме и разясним идеята и концепцията на пасивните сгради с цел стандартът ПС (пасивна сграда) да бъде широко прилаган, да залегне в държавни нормативни документи и да получава преференциално финансиране. Пасивните сгради са тези, които почти нямат нужда от енергия за отопление и охлаждане. Стандартът трябва да стане задължителен за ново строителство и обновяване на съществуващия сграден фонд. Сдружението ще организира семинари и конференции с презентации на информирани специалисти във всички сфери, които имат отношение към същността на пасивните сгради. Искаме да подпомогнем българските държавни институции с идеи и практики за изпълнение на плана на ЕК 3х20 за намаляване на климатичните промени. А предимствата на пасивните сгради са неоспорими - енергийна ефективност и енергийна независимост; комфорт на обитаване на най-високо ниво; принос към екологията с радикалното спестяване на въглеродни емисии; финансови предимства за собствениците им и др.

Сдружението ще систематизира материали и инсталации, подходящи за влагане в строителство за постигане на стандарта ПС, ще предоставя информация за курсове и инициативи за демонстрация на построени пасивни сгради, а в бъдеще и ще организира сертификационна процедура за реализирани сгради.

Ще разпространяваме информация с брошури и периодично специализирано издание, както и ще поддържаме специализирана интернет страница http://www.passive.bg/ с достъпна база от информация по темата с множество примери и връзки с други подобни страници, форум за разискване на пасивното строителство, както и ще бъдат публикувани сертифицирани пасивни сгради.


Защо няма построени пасивни сгради в България?

Защото не само в България, но и в света съществува т.н. „порочен кръг на вината”, описан много точно от Дейвид Кадман още през 2000г. и развит от RICS (Royal Institution of Chartered Surveyors) Според него:
- строителите не строят природосъобразни сгради, защото предприемачите не им ги възлагат;
- предприемачите не ги възлагат, защото инвеститорите не ги искат;
- инвеститорите не ги искат, защото не вярват, че обитателите ще ги търсят;
- обитателите не ги търсят, защото никой не им ги предлага.

И кръгът се завърта отново и отново...

Порочният кръг трябва да се промени на:



За промяна на порочния кръг имат огромна роля допълнителни участници, като изследователски и образователни институции, банки, специалисти по недвижими имоти, оценители и сертифициращи органи. Оценителите и оценяващия процес като такъв играят ключова роля, т.к. мнозинството финансисти не включват въпроса за устойчивостта при оценка на недвижимия имот и финансовите си решения освен ако устойчивите строителни решения не са интегрирани в сградата и докато „финансовия сектор не разбере ползите и приноса на „зеленото” строителство в стойността на актива” (RICS, 2005г.).

В България все още не се разбира термина „устойчиво развитие”, това балансиране на икономическите, природосъобразните и социалните цели на глобално, национално и местно ниво с цел посрещане на днешните нужди без да се излага на риск способността на бъдещите поколения да посрещнат техните нужди.

В Германия, например, общини като Франкфурт са приели стандарта ПС за задължителен за строителство и реновиране на всички общински сгради – училища, болници и жилищни сгради. За разлика от България, в Германия общините са едни от най-големите инвеститори в жилищни сгради, като жилищните сгради по стандарта ПС се заемат на-бързо. Любопитен факт е, че в много сгради консумацията на енергия за отопление е толкова малка, че цената за найното измерване и фактуриране е по-висока от стойността на самата енергия и наемателите не получават месечни сметки за отопление.


Какво трябва да се направи в България?

Логиката е първо се намали до минимум енергията, необходима за отопление и охлаждане на сградите, после да се поставят възобновяеми енергийни източници - фотоволтаици и дори малки ветрогенератори на всяка сграда с цел осигуряване на определен процент от потреблението й и на последно място да строим фотоволтаици и ветрогенератори с големи мощности. За нови ТЕЦ-ове и АЕЦ не говоря. Колкото България е по-малко зависима от нефт, газ и уран, толкова по-добре. Между другото, разглеждайки данните на Националния статистически институт (НСИ), се оказва че близо 23% (10 000 GWh) от произведената енергия в България е необходима за самите производители на тази енергия.

Ако се приеме национална програма на база стимули и задължителни изисквания можем да постигнем стотици милиони лева икономия и разкриване на огромно количество работни места. Ако 10% от новите жилищни сгради се строят по стандарта ПС, както и ако реновираме всяка година по 1% от съществуващите жилищни сгради в България за един кратък 10-годишен период ще се спестят над 1 милиард лева. Ако прибавим и обществените сради – училища, болници и др. ще надхвърлим горепосочената цифра. Но енергийното лоби в България е много силно и със сигурност ще се противопостави на това.










Странното е че и дори специалистите топлотехници са против навлизането на стандарта ПС, както поради непознаването му, така и поради страха, че ще им намалее работата и доходите. А истината е точно обратната – проектантите по ОиВ ще имам огромно количество работа и приходи. Дори търговците на климатични и отоплителни системи ще имам повече приходи поради задължителното вкарване на вентилационна рекуперативна система във всяка сграда.

Всеки момент се очаква обнародването на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. С нея се въвеждат правила за оценка на годишния разход на енергия в режим на лятно охлаждане на сградите, освен вече съществуващия метод за оценка на потребната топлина за отопление в зимен режим. Като основен показател за енергийна ефективност на сградите е въведен общият годишен разход на енергия за отопление, охлаждане, осветление, гореща вода и уреди, отнесен към единица от отопляемата площ на сградата. За нас е много важно да се въведе и годишния разход на енергия само за отопление и охлаждане.

Въвеждат се т.н. референтни стойности на ограждащите конструкции и елементи, както и редът за определяне на референтна стойност на годишния разход на енергия, изчислена въз основа на референтните стойности на ограждащите конструкции и на референтните стойности на съоръженията, монтирани в системите за поддържане на микроклимата в сградите.
Референтните стойности на ограждащите конструкции заместват максимално допустимите стойности на коефициента на топлопреминаване при изчисление на другите показатели, но не са задължителни. Т.е. ограждащите конструкции на сградата могат да бъдат и с по-високи коефициенти на топлопреминаване, стига да е постигнат определения годишен разход на енергия. Например във все още действащата наредба максимално допустимият коефициент на топлопреминаване за външни стени е 0,50 W/(кв.м. К), докато новата референтна стойност на същия коефициент на топлопреминаване е 0,35 W/(кв.м. К) за сгради със среднообемна вътрешна температура над 15оС. Коефициент на топлопреминаване 0,35 W/(кв.м. К) се постига с поне 8 см фасадна топлоизолация при 25 см тухлен зид и с 10 см фасадна топлоизолация при стоманобетонова стена. При покриви пък съответната референтна стойност от 0,28 W/(кв.м. К) означава поне 14 см топлоизолация.

Поради искане на сдружение "Български врати и прозорци", обяснено с технологичните възможности на българските производители, коефициентите на топлопреминаване на прозрачни ограждащи конструкции (прозорци и врати) са намалени в много по-малка степен, с което остават едни от най-високите в Европа.

Според наредбата новите сгради, които са в процес на проектиране или изграждане трябва да съответстват най-малко на клас „B” от скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл.15, ал.3 от ЗЕЕ; съществуващите сгради най-малко на клас „С” (за сградите, които са въведени в експлоатация в периода 1991 г. – 2009 г. вкл.) и най-малко на клас „D” ( за сградите, които са въведени в експлоатация до 1990 г. вкл.), класове, които са твърде далече от стандарта Пасивна сграда...

Отделно от наредбата, нещо, което не ни харесва е, че в проектите по част "Архитектура" в повечето случаи липсват разработени топлоизолационните системи на ограждащите елементи на сградата, както и детайлите за тяхното изпълнение. А липсата на проект за топлоизолационната система и детайли демотивират изпълнителите да постигнат нормираните показатели на енергийната ефективност на ограждащите елементи. В редица случаи се използват нискокачествени или неподходящи топлоизолационни материали и импровизирана система на строителната фирма, като целта и на инвеститора, и на изпълнителя е постигане на минимална цена.

Като говорим за лобита, трябва да споменем и архитектурното, което наложи проекта „Изолации” да бъде в част „Архитектура”, вместо в „Конструкции”, въпреки, че строителните инженери, а не архитектите, изучават специалността Строителни изолации, в резултат, на което сега архитектурните бюра ни наемат за подизпълнители.


С колко е по-скъпа една пасивна сграда и за колко време се връща тази инвестиция?

Изчисленията са за еднофамилни къщи, при големи сгради процентът „оскъпяване” е по-малък и срокът за връщане на инвестицията е по-кратък, въпреки, че времето на отопление, охлаждане и вентилация е относително по-малко средногодишно.
Ако сравняваме т.н. къща по БДС с пасивна при площ от 180 кв.м. разликата е около 36 000 лв., като не забравяте, че е налице намаление на цената на отоплителната система. За съжалание не можем да оценим ценово южната ориентация, липсата на засенчване и компактната форма. Как да оценим и по-големия полезен обем заради по-малките радиатори, много по-чистия въздух без полени и прах, по-малкия шум, оптимална влажност, липсата на резки температурни промени при отваряне на прозорците за проветрение (например по 5 минути на всеки 2 часа, вкл. през нощта), липса на топлинни мостове, а оттам и на конденз и мухъл, много бавно намаление или увеличение на температурата при авария в енергоподаването (по-малко от 0,5 оС на ден) и т.н. и т.н. Ако искате да сте още „по-зелен” може да си инсталиране слънчеви колектори или фотоволтаици, резервоар за използване на дъждовните води за тоалетните, а също и зелен покрив.

При ориентировъчна строителна стойност на къща по БДС „на шпакловка и замазка” от около 200 000 лв. разликата е 18%. Но ако прибавим и стойността на парцела, проектиране, разходи за инфраструктурата и по-луксозно изпълнение разликата може да стане 9%. Парите се „връщат” чрез намаление на сметките за енергия за отопление и охлаждане, като разликата годишно е до 15 000 kWh или 2775 лв. при цена (за снабдяване, пренос и достъп) на електроенергията от 0,185 лв. с ДДС. Без отчитане на лихви по евентуален кредит, нито увеличение на цената на електроенергията инвестицията се „връща” за около 13 години. В пресата се появиха мнения на „специалисти”, които твърдят, че подобна инвестиция се връщала десетки пъти, което не е вярно най-малкото защото живота на рекуператора, дограмата и дори фасадата е много под 100 години. Връщане за 13 години означава 8% лихва по депозит. След много кратко време ще мечтаем за такава доходност.